Паяк принуждава мъжките светулки да блестят като женски, за да поставят смъртоносен капан, твърдят учени
" data-component-name= " редакторска записка " class= " editor-note vossi-editor-note inline-placeholder " data-article-gutter= " true " > Регистрирайте се за научния бюлетин на Wonder Theory на CNN. .
В оризовите полета и към езерата в централен Китай постоянно срещан тип паяк, тъкащ кълба, построява нови мрежи всяка вечер при залез слънце, което му разрешава да улови светулки, които стартират да мигат, трептят и светят едновременно.
Не се задоволява да разчита на чиста случайност, паякът Araneus ventricosus е намерил метод да хакне биолуминесцентните сигнали на светулките, с цел да примами повече светулки в мрежата си, откри ново проучване.
Той прави това, като кара пленените мъжки светулки да подражават на сигналите за чифтосване с един подтик на женските светулки, съгласно изследване, оповестено в понеделник в списание Current Biology, макар че към момента не е ясно по какъв начин тъкмо паякът ръководи това достижение.
„ Паякът манипулира мигащите сигнали на мъжки светулки, впримчени в мрежата му, с цел да имитира типичните светкавици на женска светулка, като по този метод примамва други мъже, търсещи сътрудници “, сподели създателят на проучването Дайкин Ли, поведенчески еколог от университета Хубей в Китай.
Женските светулки нормално са неподвижни, изясни Ли, тъй че единствено мъжките светулки са склонни да бъдат хванати в паяжини и е по-вероятно да бъдат привлечени към тях.
Светулките са по-склонни да участват в менюто на паяка по време на размножителния сезон на светулките, нормално двуседмичен интервал от средата на май доникъде на юни, когато са изключително дейни. На корема си светещите инсекти имат фенери, дребни органи, които излъчват светлина посредством биохимична реакция.
Мъжките светулки от типовете, изследвани в новото проучване, Abscondita terminalis, притеглят женски, като употребяват два фенера, с цел да създадат многоимпулсни светкавични модели, до момента в който заседналите женски притеглят мъже, като вършат едноимпулсни сигнали с един фенер.
Съавторът на проучването Xinhua Fu, специалист по светулки в селскостопанския университет Huazhong в Китай, за пръв път следи клъстери единствено от мъже от светулки в мрежите на паяци, тъкащи кълба, преди 20 години. Фу също видя, че някои от тези мъжки светулки правеха женски мигащи сигнали по това време.
Ли, Фу и техните сътрудници взеха решение да проучат по-нататък, като организираха опити, включващи 161 мрежи. По време на сезона на чифтосване на светулки в земеделска земя в село покрай град Ухан, откривателите намират и мерят мрежите всяка вечер, разделяйки мрежите на четири разнообразни групи и записвайки температура, относителна мокрота и други фактори.
С мрежа те хванаха мъжки светулки и използваха химикалка, с цел да почернят някои от фенерите на светулките, с цел да ги спрат да мигат, преди да слагат светулките върху мрежите благодарение на пинсети и да отстранен паяците в някои случаи според от променливите, които изследваха.
Видеокамера следи какво се случва със свободно летящи мъжки светулки, които след това са хванати в капан от мрежите, в четири разнообразни сценария включващи две разнообразни променливи: дали паяк е в мрежата или не и дали пленените мъжки светулки, добавени към мрежите от откривателите, вършат женски мигащи сигнали или не (защото фенерите им бяха затъмнени).
„ По време на тестванията наблюдавахме всяка мрежа на всеки 5 до 10 минути, с цел да преброим броя на спомагателните светулки, които са били уловени “, сподели Ли в имейл. „ Всеки опит продължи 2 часа, осигурявайки задоволително време за наблюдаване и записване на взаимоотношенията и държанието. “
Техните опити демонстрират, че мрежите на паяците улавят мъжките светулки по-често, когато паякът участва, в сравнение с когато паякът отсъства. Те също по този начин потвърдиха, че сигналите, направени от мъжки светулки в паяжини с паяци, наподобяват доста повече като сигнали от женски светулки: уловените мъжки излъчват единични импулсни сигнали, употребявайки единствено един от фенерите си, а не и двата, както би се очаквало.
Констатациите, съгласно изследването, допускат, че мъжките не са променяли светкавиците си като сигнал за злополучие, защото броят на свободно летящите светулки, които са били уловени в мрежите, съдържащи паяк и мигащи мъжки светулки, е бил доста по-висок, в сравнение с когато не паяк е участвал, което демонстрира, че смяната не е резултат от хващане в мрежата.
Въз основа на своите наблюдения откривателите считат, че паяците трансформират сигнала на светулката по някакъв метод, евентуално вследствие на повтарящи се ухапвания, употребявани от паяка, откакто открие мъжката светулка в мрежата си. Не е ясно обаче дали отровата на паяка или самото захапване биха довели до промени в мигащия модел на уловените мъжки.
„ Точните механизми, посредством които паякът трансформира биолуминесцентното държание на мъжките светулки, остават неразучени “, сподели Ли.
„ Когато премахнахме (светулките) от мрежата и позволихме къс интервал на възобновяване, мъжките светулки постоянно възобновиха нормалния си многопулсов мигащ модел “, добави той. „ Може би отровата на паяка нарушава естественото мигащо държание. “
Динеш Рао, основен откривател в Rao Spider Lab в Universidad Veracruzana в Мексико, който не е взел участие в изследването, се съгласи, че способността на паяка да манипулира светлинното шоу на светулката може да се дължи на отровата. Поведението на паяка беше „ изненадващо “, само че не напълно ново, добави той, като означи, че някои типове паяци болас притеглят мъжки молци, като създават химикали, които имитират феромоните на женските молци.
„ В този случай има манипулиране на образен сигнал, което е доста забавно “, сподели Рао в имейл. „ Въпреки това, механизмът зад смяната в мигащото държание към момента следва да бъде свестен. “